събота, 23 май 2015 г.

50 Нюанса Сиво

 So... Реших първото ми ревю тук да бъде за трилогията 50 нюанса сиво. Може би съм леко пристрастна понеже това е една от любимите ми поредици, но не е за изпускане. Тук е описано всяко едно чувство на Анастейжа Стийл, която се запознава с може би най-красивия
мъж на земята Крисчън Грей - мултимилионер, които трие огромна тайна за себе си, в която Ана става част след като приема неговия договор - и не си мислете, че това има нещо общо с работа.


50 Нюанса Сиво

 Това е първата книга от трилогията. Признавам, че от части всичко това, което пише тук е до някъде извратено, но всеки с мнението си. В първата част се разказва за запознанството на Господин Грей и както той обича да я нарича, Ана. Анастейжа, която изобщо не се вписва в света му се запознава с него на интервю, което дори не би трябвало тя да води. Честно казано винаги съм си мислела, че може би пак някак щяха да се запознаят дори и Катрин - най-добрата приятелка на Ана и съквартирантка не се бе разболяла и не трябваше тя да отиде да го интервюира. Повече от тази книга е описание за това, какво се случва в този договор, а краят е доста драматичен, но все пак очакван спрямо мнението й за тази Доминантно - Подчинена връзка, която тя никога не е искала да има, но все пак го прави за човека, в който не отдавна е разбрала, че се е влюбила. Не мисля да издавам какъв е понеже искам сами да разберете докато се потапяте в света на госпожица Стийл.

50 Нюанса По-Тъмно

 Това е любимата ми книга от трилогията. Тук вече нещата стават много интересни и добиваме престава защо Господин Грей прави това на неговите "подчинени" приятелки. Също така разбираме и много за детството на Крисчън и защо той е станал такъв. Както Ана го описва той се превръща в "Нейният 50 Нюанса", а краят ме накара да се разплача - това дали от щастие или радост ще трябва да разбере сами.


50 Нюанса Освободени 

 Вече едно семейство Господин и Госпожа Грей най-накрая се връщат у дома. Макар, че Крисчън не иска Ана да се връща на работа тя все пак го прави, което може би е едно от най-грешните й решения. Тази книга има много повече екшън, от колкото другите заради отвличането на Анастейжа. Някъде по-средата тя разбира и нещо за, което се опасявала до сега, а именно, че е бременна. Не искам да ви казвам Крисчън как реагира, защото тогава просто ще изчезне цялата магия, но тази ситуация ще ни покаже още един от петдесетте му нюанси. 


 Както разбрахте аз останах зашеметена от тази трилогия. Поради простата причина, че трябва да вникнеш през написаното, за да разбереш за какво всъщност се разказва. Не си мислете, че се разказва за сексуалните им преживявания - макар, че има голямо количество от тях. Не! Тук се разказва за историята на едно четири годишно момченце пред чиито очи майка му, която е проститутка е убита от сводника й, а съдбата го отвежда при добро семейство, което го превръща в един от най-богатите мъже в света.


Любими цитати 

 „Защо не ме предупреди за опасността? Защо не ми каза? Дамите знаят от какво да се пазят, защото четат романи, които ги учат на този трик“, Ана


 „- О, майната им на документите – изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво двете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаще ме до стената със слабините си. Дйругата му ръка ме сграбчи за косата и дръпна рязко. Устните му бяха върху моите. Усетих сладка болка. Простенах. Стонът ми се стопи в устата му. Разтварях устни за езика му. Той го плъзна бързо. Въртеше го бясно в устата ми. Никой не ме беше целувал така. Езикът ми загали нежно неговия в бавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми – здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло.“

  "Хората имат нюанси Ана, като цветовете. И ако думата "преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.", Крисчън Грей

 „Присъствието му бе единственото нещо, което ме нараняваше повече от отсъствието му“, Ана

 „Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.", Ана

 – Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш – каза той с ирония.
– Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам.

 ”Не искам да съм твоята малка мръсна тайна, а голямата въпросителна, която те побърква до реторичност.”

 „Той наистина ме кара да се чувствам обичана, защото някъде между различните му петдесет нюанса има много топлина и любов за даване" - Анастейжа Стийл

 И моят любим - "Аз не правя Любов, Ана! Аз чукам, СИЛНО..."


Как се озовах тук?

 Здравейте :) Ако някой преди година ми бе казал, че сега ще седя на компютъра и пиша първия си пост в мой собствен блог на тематика книги, сигурно щях да му се изсмея в лицето, но ето, че сега го правя. Моята любовна история с книгите започна преди около година, когато една приятелка ми препоръча да прочета една от както в България ги наричаме "истории" от wattpad, която се превеждаше. Имаше около петдесет и няколко глави, когато започнах да я чета. Искам само да вметна, че до тогава никога не ме бяха влечели книгите, но тази история ме накара съвсем да променя мнението си. Четох до три сутринта и най-накрая свърших и последната качена глава. Понеже имаше само още няколко части до края, в мозъка ми се зародиха все възможни сценарии и за да се разсея започнах да чета и други произведения. След около месец буквално се бях вманиачила и прекарвах доста от времето си в четене. Може би преди около половин година разбрах, че искам да премина на друго ниво и започнах да чета книги. Първата книга, която прочетох бе 50 нюанса сиво, на която днес ще кача и ревю ( с първа книга искам да кажа, в този жанр, иначе всички от нас са чели вероятно книгите, които ни дават като задължителни от училище) или по-скоро трилогия. Изчетох я за една седмица и си признавам на първата книга много често ми се случваше да превъртам няколко страници, когато вече ми ставаше прекалено, но другите две ме бяха заковали и просто дори ред не бях пропуснала. Така се и зароди любовта ми към книгите.

Защо направих този блог?

 Може би, защото мечтата ми е да бъда редактор и да следвам английска литература. Това да чета нещо и да изказвам мнението си за него е може би нещо, което ме учи да усъвършенствам българския си понеже около четири годни не живея в България и през по-голямото време говоря на английски и гръцки. Надявам се чрез този блог да ви предам поне част от любовта си към книгите понеже аз лично чрез тях винаги мога да забравя проблемите си или да се отдам на чувствата на героите, които минават през мен...